Умиращият стон

Умиращият стон – не възкръсва.

Прекрачи онзи забранен праг

и онова сърце вече не покълнва...

Изсъхнал корен на дърво и мрак.

И път в плътта се прокрадва.

Проучваща нова действителност

и черни цветя там подарява,

да опише кръга на съдбовност.

И мъртва слепота там кърви,

следи на страх и на тъга

и с клони свежест покри,

умиращата в пясъка вълна –

А тъй живееше преди

Чувство цветисто и изкрящо,

което като полет кражи

на птица, над цвете – красящо.

Сетивата са обвити в черен прах,

умират цветята и черни са сърцата...

Поклон – всичко е в мрак,

за смъртта на любовта пред душата.