Умиращият стон
Умиращият стон – не възкръсва.
Прекрачи онзи забранен праг
и онова сърце вече не покълнва...
Изсъхнал корен на дърво и мрак.
И път в плътта се прокрадва.
Проучваща нова действителност
и черни цветя там подарява,
да опише кръга на съдбовност.
И мъртва слепота там кърви,
следи на страх и на тъга
и с клони свежест покри, ...