... умират единаци... От обичане.

Разбирам ги, о колко ги разбирам,

самотниците - вълци са без глутница

Живеят там, накрая на Всемира,

в свой лунен град и денонощно будни са.

Обичам ги, о колко ги обичам,

самата аз съм совата - разколница.

Жена съм уж - душата ми е птича,

от мене вечно денем недоволни са.

И вярвам аз, о колко силно вярвам,

в луната. А ликът ѝ все различен е.

Напук на зима, самота и карма,

умират единаци... От обичане.