Разбирам ги, о колко ги разбирам,
самотниците - вълци са без глутница
Живеят там, накрая на Всемира,
в свой лунен град и денонощно будни са.
Обичам ги, о колко ги обичам,
самата аз съм совата - разколница.
Жена съм уж - душата ми е птича,
от мене вечно денем недоволни са.
И вярвам аз, о колко силно вярвам,
в луната. А ликът ѝ все различен е.
Напук на зима, самота и карма,
умират единаци... От обичане.
© Надежда Ангелова All rights reserved. ✍️ No AI Used
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
