2 feb 2007, 20:58

Умолявам ви

  Poesía
686 0 1

В какво бях виновна?
Не ти ли дадох любов?
Нима не те пазих,
от живота така суров?
Не те ли галих щом те болеше?
Не изпивах ли капката кръв?
Не поглеждах други мъже.
В сърцето ми си бил винаги пръв.
Така се получава в живота.
Даваш много, а вземаш малко за това!
Жени, умолявам ви, помислете:
обичайте, но не прекланяйте глава!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Бих преклонила глава само пред някой, който е постигнал нещо наистина човешко и значимо... и то от възхищение.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....