1 sept 2007, 15:05

Умора

  Poesía
899 0 1
Стигна до мен и си отивай!
Страдание и болка аз не сещам, изтръпнало и бледо
е сърцето, до което никой не достига.
Не искам и да мисля, да усещам, от ужаса очите си измивам,
ръка отпускам и посрещам, студа и шепота безгласен.
Дъхът от нищо веч не спира, престорено спокойствие тренирам
и в ласките ти свят прекрасен,
утеха вече не намирам.
Съзнанието ми, вцепенено, подобно на ранена птица,
пропада с пърхащи криле и блъскам се в стените на
моето битие. Треперя от заблуди изтощена и
искам да пречупя всичко, що чувства в мен заражда,
защото никой не разбира - страданието писъкът поражда!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...