Sep 1, 2007, 3:05 PM

Умора 

  Poetry
541 0 1
Стигна до мен и си отивай!
Страдание и болка аз не сещам, изтръпнало и бледо
е сърцето, до което никой не достига.
Не искам и да мисля, да усещам, от ужаса очите си измивам,
ръка отпускам и посрещам, студа и шепота безгласен.
Дъхът от нищо веч не спира, престорено спокойствие тренирам
и в ласките ти свят прекрасен,
утеха вече не намирам.
Съзнанието ми, вцепенено, подобно на ранена птица,
пропада с пърхащи криле и блъскам се в стените на
моето битие. Треперя от заблуди изтощена и
искам да пречупя всичко, що чувства в мен заражда,
защото никой не разбира - страданието писъкът поражда!!!

© Ели All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??