28 feb 2006, 11:51

Уморена 

  Poesía
930 0 5
         Уморена

   Уморена от бездействие
   подтисната от глухота
   сляпа за усета
   замаяна от невежеството...
   Изстръгвам стон за помощ
   със болка от гърдите.
   Покосена от безмълвието
   се опитвам да се откъсна
   от тези тягостни усещания.
   Какво ли е д се усмихнеш,
   да усетиш топлина
   в момент на слабост...
   и с нежен поглед да обгърнеш
   заобикалящата те среда.
   Среда напомняща за топли нощи,
   изпълнени с мигове прекрасни.
   Да откриеш красотата на звездите
   в нечий поглед огледален...
   и вглеждайки се в него
   да усетиш, че си жив...
              ........че си реален
 .

© Лилия Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ех "Критиката е оценка за превъзходството на критикувания, над критикуващия"
  • стихчето е хубаво и не знам,защо се е превърнало в повод за поредното бойно поле...
  • Много се радвам, че ви е харесало.Благодаря на всички за подкрепата тя означава много за мен...
  • страхотно е!Браво!Много ми допада!
  • Хубаво е
Propuestas
: ??:??