Уморена
Уморена от бездействие
подтисната от глухота
сляпа за усета
замаяна от невежеството...
Изстръгвам стон за помощ
със болка от гърдите.
Покосена от безмълвието
се опитвам да се откъсна
от тези тягостни усещания.
Какво ли е д се усмихнеш,
да усетиш топлина
в момент на слабост...
и с нежен поглед да обгърнеш
заобикалящата те среда.
Среда напомняща за топли нощи,
изпълнени с мигове прекрасни.
Да откриеш красотата на звездите
в нечий поглед огледален...
и вглеждайки се в него
да усетиш, че си жив...
........че си реален .
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лилия Все права защищены
