Уморена
Уморена от бездействие
подтисната от глухота
сляпа за усета
замаяна от невежеството...
Изстръгвам стон за помощ
със болка от гърдите.
Покосена от безмълвието
се опитвам да се откъсна
от тези тягостни усещания.
Какво ли е д се усмихнеш,
да усетиш топлина
в момент на слабост...
и с нежен поглед да обгърнеш
заобикалящата те среда.
Среда напомняща за топли нощи,
изпълнени с мигове прекрасни.
Да откриеш красотата на звездите
в нечий поглед огледален...
и вглеждайки се в него
да усетиш, че си жив...
........че си реален .
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Всички права запазени
