Уморих се от клишета сиви
в предверието на деня,
сухотата в думите сънливи,
поднесени с лъжата в нощта.
Уморих се да летя безкрила,
улучена от упор в скръбта
и мислите от теб да скрива,
дали в преходност бе съдба.
Уморих се да те търся постоянно,
но винаги да съм далеч от теб,
така ще е тихо и спонтанно
в сянката на идващия ден.
В далечината сълзите ще заровя,
с пясъчни усмивки ще те даря
през стъклените образи в тишина,
не ме търси там в светлина.
Уморена ще приседна,
уморена ще заспя,
по-далечна от звездите,
по-студена от смъртта.