Засвири тъжна струна,
безнадеждно свиреща едвам, едвам,
като капка бисерна любов,
която разпалва свещта в моя храм.
Мелодия тъй уморена,
дишаща бавно с дъх на човешка мъка,
свири, не спира, с последната си сила
усещам как бавно ми подава ръка.
Хайде, свири, уморена струно,
отведи ме в света на мойта изстрадала душа,
не спирай, засвири много буйно,
за да убия страданието ...