Засвири тъжна струна,

безнадеждно свиреща едвам, едвам,

като капка бисерна любов,

която разпалва свещта в моя храм.

Мелодия тъй уморена,

дишаща бавно с дъх на човешка мъка,

свири, не спира, с последната си сила

усещам как бавно ми подава ръка.

Хайде, свири, уморена струно,

отведи ме в света на мойта изстрадала душа,

не спирай, засвири много буйно,

за да убия страданието

с твойта извираща красота.

                                                                                     Милан Милев

                                                                                              4.08.09