4 ago 2015, 23:49

Уморени пясъци 

  Poesía » Filosófica
1044 0 9

                                              Уморени пясъци

 

                       

                                             Ето ме, уморена от чакане.

                        Песъчинка избягала от окото на странник,

                              погребан в Хълма на мъртъвците.

                                      Като след пустинна буря, стихийна

                              и страшна в жълтото си наметало,

                                роня се от покрива на шатрата.

                             Тази, с цвят на Кашмирски шафран,

                        отдавна забравен от ръцете на берачите.

                        Бавно падам, безмълвна молитва за дъжд

                             по измъчените завеси на времето,

                           с мирис на окосена трева и козе мляко.

                           Жадна прегръщам земята на чуждите,

                                 там, до кръстопътя на ветровете,

                              където уморените от скитане пясъци

                               тръгват или се връщат отнякъде.

 

 

 

                                            Р.Дианжело

                                             4/08/2015

 

© Радостина Дианжело Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Валери за проявения интерес към " Уморени пясъци" , както и за добрите думи В този стих съм закодирала Истината за моето съществуване,преминала изпитанията на няколко прераждания и спряла на кръстопътя на сегашния ми живот.
    Казват,че кръстопътят е свещено място, защото там се хранят и спят боговете. Две енергии( два пътя ) се пресичат,където уморените пътници спират да си починат,да се посъветват с боговете и да изберат едния от пътищата. Не могат да останат завинаги.Трябва да тръгнат веднага щом изборът бъде направен,иначе кръстопътят ще се превърне в проклятие. Дано да съм отговорила на въпроса ти ... Приятна вечер!
  • Мъчна любов е пустинята,НадеждаЗнаеш,че никога няма да стане твой дом,
    но започваш да изпитваш носталгия,ако се отдалечиш.Приятно ми е,че си тук отново!Благодаря за вниманието!
  • Понесе ме, като пустинна буря и се озовах в един друг свят.Благодаря!
  • *** Здравей,Анастасия!Благодаря от сърце,че коментира отново мой стих!
    ***Благодаря,Ренета!(ParvaNova)Съгласна съм с теб
    Бъдете щастливи тази вечер,мили дами!
    ***Добър вечер,zelenvik (Виктор Добрин Димитров)Приятно съм изненадана
    от коментара тиНе съвсем Мароко,но имат доста общи неща двете места
    От мен,спокойна нощ!
  • Бавно падам, безмълвна молитва за дъжд
    по измъчените завеси на времето,
    с мирис на окосена трева и козе мляко.

    Мароко. красиво е.
    пренесе ме там. благодаря!
  • Чакаме...чакаме.. - един конкретен зов ... иии..скачаме...макар и в пясъци..стига да знаем, че от тях сме Очаквани. Много красиво носталгично заявено присъствие! Комплименти!
  • ***Добре заварил,Мисана!Приятно ми е,че се срещаме отново в Откровения
    Благодаря ти от сърце за подкрепата!

    ***Благодаря,Йоана!Радвам се,че толкова млад и надарен творец е харесал и оценил стиха ми.До нови срещи!
  • Интересен стих, хареса ми!
  • "Жадна прегръщам земята на чуждите,
    там, до кръстопътя на ветровете,
    където уморените от скитане пясъци
    тръгват или се връщат отнякъде."

    Хубав финал на едно пълно с образи от пясъчните пустини стихотворение.
    Поздравление, Дианжело и добре дошла отново!
Propuestas
: ??:??