Уморени пясъци
Уморени пясъци
Ето ме, уморена от чакане.
Песъчинка избягала от окото на странник,
погребан в Хълма на мъртъвците.
Като след пустинна буря, стихийна
и страшна в жълтото си наметало,
роня се от покрива на шатрата.
Тази, с цвят на Кашмирски шафран,
отдавна забравен от ръцете на берачите.
Бавно падам, безмълвна молитва за дъжд
по измъчените завеси на времето,
с мирис на окосена трева и козе мляко.
Жадна прегръщам земята на чуждите,
там, до кръстопътя на ветровете,
където уморените от скитане пясъци
тръгват или се връщат отнякъде.
Р.Дианжело
4/08/2015
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Радостина Дианжело Todos los derechos reservados
В този стих съм закодирала Истината за моето съществуване,преминала изпитанията на няколко прераждания и спряла на кръстопътя на сегашния ми живот.
