Уморени пясъци
Ето ме, уморена от чакане.
Песъчинка избягала от окото на странник,
погребан в Хълма на мъртъвците.
Като след пустинна буря, стихийна
и страшна в жълтото си наметало,
роня се от покрива на шатрата.
Тази, с цвят на Кашмирски шафран,
отдавна забравен от ръцете на берачите.
Бавно падам, безмълвна молитва за дъжд
по измъчените завеси на времето,
с мирис на окосена трева и козе мляко.
Жадна прегръщам земята на чуждите,
там, до кръстопътя на ветровете,
където уморените от скитане пясъци
тръгват или се връщат отнякъде.
Р.Дианжело
4/08/2015
© Радостина Дианжело Todos los derechos reservados
Казват,че кръстопътят е свещено място, защото там се хранят и спят боговете. Две енергии( два пътя ) се пресичат,където уморените пътници спират да си починат,да се посъветват с боговете и да изберат едния от пътищата. Не могат да останат завинаги.Трябва да тръгнат веднага щом изборът бъде направен,иначе кръстопътят ще се превърне в проклятие. Дано да съм отговорила на въпроса ти ... Приятна вечер!