Уморени пясъци
Уморени пясъци
Ето ме, уморена от чакане.
Песъчинка избягала от окото на странник,
погребан в Хълма на мъртъвците.
Като след пустинна буря, стихийна
и страшна в жълтото си наметало,
роня се от покрива на шатрата.
Тази, с цвят на Кашмирски шафран,
отдавна забравен от ръцете на берачите.
Бавно падам, безмълвна молитва за дъжд
по измъчените завеси на времето,
с мирис на окосена трева и козе мляко.
Жадна прегръщам земята на чуждите,
там, до кръстопътя на ветровете,
където уморените от скитане пясъци
тръгват или се връщат отнякъде.
Р.Дианжело
4/08/2015
© Радостина Дианжело All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Мъчна любов е пустинята,Надежда
Знаеш,че никога няма да стане твой дом,
но започваш да изпитваш носталгия,ако се отдалечиш.Приятно ми е,че си тук отново!Благодаря за вниманието! -
Понесе ме, като пустинна буря и се озовах в един друг свят.Благодаря!
-
*** Здравей,Анастасия!Благодаря от сърце,че коментира отново мой стих!
***Благодаря,Ренета!(ParvaNova)Съгласна съм с теб
Бъдете щастливи тази вечер,мили дами!
***Добър вечер,zelenvik (Виктор Добрин Димитров)Приятно съм изненадана
от коментара тиНе съвсем Мароко,но имат доста общи неща двете места
От мен,спокойна нощ! -
Бавно падам, безмълвна молитва за дъжд
по измъчените завеси на времето,
с мирис на окосена трева и козе мляко.
Мароко. красиво е.
пренесе ме там. благодаря! -
Чакаме...чакаме.. - един конкретен зов ... иии..скачаме...макар и в пясъци..стига да знаем, че от тях сме Очаквани. Много красиво носталгично заявено присъствие! Комплименти!
-
***Добре заварил,Мисана!Приятно ми е,че се срещаме отново в Откровения
Благодаря ти от сърце за подкрепата!
***Благодаря,Йоана!Радвам се,че толкова млад и надарен творец е харесал и оценил стиха ми.До нови срещи! -
Интересен стих, хареса ми!
-
"Жадна прегръщам земята на чуждите,
там, до кръстопътя на ветровете,
където уморените от скитане пясъци
тръгват или се връщат отнякъде."
Хубав финал на едно пълно с образи от пясъчните пустини стихотворение.
Поздравление, Дианжело и добре дошла отново!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Казват,че кръстопътят е свещено място, защото там се хранят и спят боговете. Две енергии( два пътя ) се пресичат,където уморените пътници спират да си починат,да се посъветват с боговете и да изберат едния от пътищата. Не могат да останат завинаги.Трябва да тръгнат веднага щом изборът бъде направен,иначе кръстопътят ще се превърне в проклятие. Дано да съм отговорила на въпроса ти ... Приятна вечер!