16 nov 2004, 20:09

Уморих се...

  Poesía
2.7K 0 5

Уморих се...


Погледнах часовника и усетих, че времето е спряло.
Беше изминала само секунда страдание от мига на истината.
Уморих се да гледам в очите на хората
и да виждам в тях пустота и пустинна самота.
Уморих се да очаквам отговори на незададени въпроси,
които душата ми всеки ден проси.
Уморих се да бягам към това, което нарекох живот,
което докосвах, но никога не притежавах.
Уморих се да тлея в нечия мисъл,
нямаща и прашинка от нежността.
Уморих се да говоря, но да не казвам нищо.
Уморих се да жадувам...
Уморих се да моля...
Уморих се да изгарят крилата ми...
Уморих се...!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ива Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...