16.11.2004 г., 20:09 ч.

Уморих се... 

  Поезия
5.0 / 6
2497 0 5
Уморих се...
Погледнах часовника и усетих, че времето е спряло.
Беше изминала само секунда страдание от мига на истината.
Уморих се да гледам в очите на хората
и да виждам в тях пустота и пустинна самота.
Уморих се да очаквам отговори на незададени въпроси,
които душата ми всеки ден проси.
Уморих се да бягам към това, което нарекох живот,
което докосвах, но никога не притежавах.
Уморих се да тлея в нечия мисъл,
нямаща и прашинка от нежността.
Уморих се да говоря, но да не казвам нищо. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива Всички права запазени

Предложения
  • **** Денят започва в шест без пет. Понякога е много тъмно. Луната – бледолик поет, върху словата си ...
  • Пленен от плитчините, аз нагазвам водите им едвам мълвящи: Ела, от миналото си прегазен, ще те загър...
  • Понеже не успявам да се впиша и цялата съм някак на парчета през май денят ми е накъсан на ноти... м...

Още произведения »