2 abr 2006, 21:08

Уморих се

  Poesía
1.4K 0 6

Уморих се от басни и поп-фолк

и от твоите тъжни очи,

животът колкото-толкова

"ни среща и ни дели"...

Уморих се да бъда различна,

да бъда безкрайно сама,

в сърцето от думи предишни

и болки направих река.

Потеглям по нея безгласно,

хотел от разбити мечти,

запален и после угаснал

един трепет ме нарани.

Ако смела бях, да обичам,

щях да ти кажа веднъж –

Не си ми приятел, не искам!,

бъди само мой, моят мъж.

Презирай ме и ме целувай

виновна, но твоя до край,

грехът с грях изкупувай,

пази ме за теб и желай.

А гадното утре ме сочи,

За бъдеще - страх от лъжи,

какво ни дели – Боже, Отче?!

Аз нямам право, нали?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • По красив начин си описала състояние, което не е никак просто. Бъди вярна на себе си и ще намериш вратичката, която съдбата винаги оставя...
  • Хубаво е, но думата 'гадното' не ми харесва в този стих. Иначе, браво!
  • Харесва ми!Мисля че е поднесено доста премерено и оригинално, за което те поздравявам най-сърдечно!
  • Най-после градивна критика, благодаря.
  • Тук съм по - скоро съгласен с писателче!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...