Уморих се
Уморих се от басни и поп-фолк
и от твоите тъжни очи,
животът колкото-толкова
"ни среща и ни дели"...
Уморих се да бъда различна,
да бъда безкрайно сама,
в сърцето от думи предишни
и болки направих река.
Потеглям по нея безгласно,
хотел от разбити мечти,
запален и после угаснал
един трепет ме нарани.
Ако смела бях, да обичам,
щях да ти кажа веднъж –
Не си ми приятел, не искам!,
бъди само мой, моят мъж.
Презирай ме и ме целувай
виновна, но твоя до край,
грехът с грях изкупувай,
пази ме за теб и желай.
А гадното утре ме сочи,
За бъдеще - страх от лъжи,
какво ни дели – Боже, Отче?!
Аз нямам право, нали?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
