10 sept 2008, 23:05

Уморих се

  Poesía
721 0 2

Уморих се...

от срещи и раздели,

от пътища прерязани,

и дългите тунели.

Уморих се... от несбъднати мечти,

от блянове безброй,

безцветни, като картини без бои,

нежелани, като дъжд след порой.

Уморих се... от тежки спомени,

с които дълго съм живял,

от щастливи мигове, прогонени

от свят на грубост и печал.

Уморих се... от горчивата агония,

от пошла хорска суета,

уморих се от лъжовната хармония.

Уморих се... даже от умората!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Манджукова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • " Уморих се от несбъднати мечти"- колко ми е познато.Пожелавам ти да се сбъднат всичките отсега нататък.
  • Уморително е да живееш, но все пак животът е един и ще има много време за почивка след края му... Поздрав!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...