Уморих се...
от срещи и раздели,
от пътища прерязани,
и дългите тунели.
Уморих се... от несбъднати мечти,
от блянове безброй,
безцветни, като картини без бои,
нежелани, като дъжд след порой.
Уморих се... от тежки спомени,
с които дълго съм живял,
от щастливи мигове, прогонени
от свят на грубост и печал.
Уморих се... от горчивата агония,
от пошла хорска суета,
уморих се от лъжовната хармония.
Уморих се... даже от умората!
© Мария Манджукова Всички права запазени