20 jul 2008, 15:52

уморих се

1.1K 0 7

Уморих се от всички приятелства.

Уморих се от всички предателства.

Уморих се от ярката светлина.

Уморих се от черната тъма.

Уморих се да търся любовта.

Уморих се да се бия с врага.

Уморих се от надеждата изгубена.

Уморих се да бродя в сива мъгла.

Уморих се да чакам радостта.

Уморих се да спя в тишина.

Уморих се да прегръщам единствено самота.

Уморих се и чакам само смъртта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • След всяко зло седва добро!Нали знаеш тази поговорка?Поздравявам те Ванюш и те прегръщам! Успех!
  • Ще мине!
    Трябва време...
    Добре дошла!
  • не...не се уморявай...
    такъв е животът...но има и слънце и надежда...
    прегръщам те с обич...добре дошла, мила Ваня.
  • благодаря ви за топлото посрещане!още повече че точно сега(когато пиша)имам много повече нужда от него(даже почти не виждам кво пиша от течащите ми сълзи-днес напуснах работата си,в която бях 3 год;е,за по-големите от мен това може да е нищо;но на мен ми е адски болно,че трябваше да се стигне до там.и ако имах муза точно сега,щях да напиша много по-депресарско стихотворение...чувствам се нищожествои боли(
  • и аз се уморих до Болка, ама кво - мамка му - можем да направим? поздрав за стиха и ДОБРЕ ДОШЛА В САЙТА (баси, от колко време не ми се е случвало да отправя това пожелание към някой новодошъл... това време е спряло, искам да спре съвсем. вече ми се гади от всичко не само от мен).

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....