Уморих се от толкова много вини
и от това все да съм ти грешка.
Уморих се да извърташ поглед от мен,
сякаш пълня живота с досада.
Уморих се просто да чупиш наред,
сякаш вещ съм, ненужна, излишна.
Уморих се да търся парченца любов,
Но да срещам стени и прегради.
Уморих се да се крия в тишина,
Да се страхувам истинска да бъда.
Уморих се вече да чакам кога
пак в очите ти огън ще бъда
© Александра Георгиева Todos los derechos reservados