Уморих се от толкова много вини
и от това все да съм ти грешка.
Уморих се да извърташ поглед от мен,
сякаш пълня живота с досада.
Уморих се просто да чупиш наред,
сякаш вещ съм, ненужна, излишна.
Уморих се да търся парченца любов,
Но да срещам стени и прегради.
Уморих се да се крия в тишина,
Да се страхувам истинска да бъда.
Уморих се вече да чакам кога
пак в очите ти огън ще бъда
© Александра Георгиева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
