Уморих се от толкова много вини
и от това все да съм ти грешка.
Уморих се да извърташ поглед от мен,
сякаш пълня живота с досада.
Уморих се просто да чупиш наред,
сякаш вещ съм, ненужна, излишна.
Уморих се да търся парченца любов,
Но да срещам стени и прегради.
Уморих се да се крия в тишина,
Да се страхувам истинска да бъда.
Уморих се вече да чакам кога
пак в очите ти огън ще бъда
© Александра Георгиева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
