Уморих се от толкова много вини
и от това все да съм ти грешка.
Уморих се да извърташ поглед от мен,
сякаш пълня живота с досада.
Уморих се просто да чупиш наред,
сякаш вещ съм, ненужна, излишна.
Уморих се да търся парченца любов,
Но да срещам стени и прегради.
Уморих се да се крия в тишина,
Да се страхувам истинска да бъда.
Уморих се вече да чакам кога
пак в очите ти огън ще бъда
© Александра Георгиева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
