12 апр. 2020 г., 16:53

Уморих се

1K 0 4

Уморих се от толкова много вини

и от това все да съм ти грешка. 

Уморих се да извърташ поглед от мен, 

сякаш пълня живота с досада. 

 

Уморих се просто да чупиш наред, 

сякаш вещ съм, ненужна, излишна.

Уморих се да търся парченца любов, 

Но да срещам стени и прегради. 

 

Уморих се да се крия в тишина, 

Да се страхувам истинска да бъда. 

Уморих се вече да чакам кога

пак в очите ти  огън ще бъда

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...