12.04.2020 г., 16:53

Уморих се

1K 0 4

Уморих се от толкова много вини

и от това все да съм ти грешка. 

Уморих се да извърташ поглед от мен, 

сякаш пълня живота с досада. 

 

Уморих се просто да чупиш наред, 

сякаш вещ съм, ненужна, излишна.

Уморих се да търся парченца любов, 

Но да срещам стени и прегради. 

 

Уморих се да се крия в тишина, 

Да се страхувам истинска да бъда. 

Уморих се вече да чакам кога

пак в очите ти  огън ще бъда

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...