12.04.2020 г., 16:53

Уморих се

1K 0 4

Уморих се от толкова много вини

и от това все да съм ти грешка. 

Уморих се да извърташ поглед от мен, 

сякаш пълня живота с досада. 

 

Уморих се просто да чупиш наред, 

сякаш вещ съм, ненужна, излишна.

Уморих се да търся парченца любов, 

Но да срещам стени и прегради. 

 

Уморих се да се крия в тишина, 

Да се страхувам истинска да бъда. 

Уморих се вече да чакам кога

пак в очите ти  огън ще бъда

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...