Уморих се да бъда вълнà

Poesía » Otra

820 0 3

Миг очакван и безразсъден,

открадни ме. До дъх. Сега.

Сътвори ме за бряг отвъден -

уморих се да бъда вълнà.

Грабни ме. И бъди вятър.

И очите вземи за компас.

Да обходим с тебе Земята,

дланите да бъдат атлас.

И ако бяло огнище изгрее

в лъскава, чужда земя -

въглени живи да вземем

за огъня раним у дома.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ekstasis (Михаил Цветански)

Прекрасно и дълбоко изграждане на любовния атлас!
Поздрав!!!

2010-12-01T13:05:26+02:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Но аз съм бряг, а ти вълна, която си отива...Еми. Искреност, внушение за споделена нежност, изкристализиране на чувството при истинското му вграждане в храма на сърцето, плътност при извайването на образите...все неща с които ни покоряваш, Ем. Ив

2010-11-30T21:59:16+02:00
radenko (Радко Стоянов)

Браво, Емилия! Допадат ми твоите стихове!

2010-11-30T21:51:53+02:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0