Уморих се да бъда вълнà

30 nov 2010, 21:28

Poesía » Otra

662 0 3

Миг очакван и безразсъден,
открадни ме. До дъх. Сега.
Сътвори ме за бряг отвъден -
уморих се да бъда вълнà.
Грабни ме. И бъди вятър.
И очите вземи за компас.
Да обходим с тебе Земята,
дланите да бъдат атлас.
И ако бяло огнище изгрее
в лъскава, чужда земя -
въглени живи да вземем
за огъня раним у дома.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Уморих се да бъда вълнà

Искате да прочетете повече?

Propuestas