30.11.2010 г., 21:28

Уморих се да бъда вълнà

Поезия » Друга

815 0 3

Миг очакван и безразсъден,

открадни ме. До дъх. Сега.

Сътвори ме за бряг отвъден -

уморих се да бъда вълнà.

Грабни ме. И бъди вятър.

И очите вземи за компас.

Да обходим с тебе Земята,

дланите да бъдат атлас.

И ако бяло огнище изгрее

в лъскава, чужда земя -

въглени живи да вземем

за огъня раним у дома.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ekstasis (Михаил Цветански)

Прекрасно и дълбоко изграждане на любовния атлас!
Поздрав!!!

2010-12-01T13:05:26+02:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Но аз съм бряг, а ти вълна, която си отива...Еми. Искреност, внушение за споделена нежност, изкристализиране на чувството при истинското му вграждане в храма на сърцето, плътност при извайването на образите...все неща с които ни покоряваш, Ем. Ив

2010-11-30T21:59:16+02:00
radenko (Радко Стоянов)

Браво, Емилия! Допадат ми твоите стихове!

2010-11-30T21:51:53+02:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0