Niveana (Емилия Николова)
42 167
Nov 30, 2010, 9:28 PM

Уморих се да бъда вълнà 

  Poetry » Other
556 0 3

Миг очакван и безразсъден,

открадни ме. До дъх. Сега.

Сътвори ме за бряг отвъден -

уморих се да бъда вълнà.

 

Грабни ме. И бъди вятър.

И очите вземи за компас.

Да обходим с тебе Земята,

дланите да бъдат атлас.

 

И ако бяло огнище изгрее

в лъскава, чужда земя -

въглени живи да вземем

за огъня раним у дома.

© Емилия Николова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Прекрасно и дълбоко изграждане на любовния атлас!
    Поздрав!!!
  • Но аз съм бряг, а ти вълна, която си отива...Еми. Искреност, внушение за споделена нежност, изкристализиране на чувството при истинското му вграждане в храма на сърцето, плътност при извайването на образите...все неща с които ни покоряваш, Ем. Ив
  • Браво, Емилия! Допадат ми твоите стихове!
Random works
: ??:??