Уморих се да бъда вълнà

Poetry » Other

816 0 3

Миг очакван и безразсъден,

открадни ме. До дъх. Сега.

Сътвори ме за бряг отвъден -

уморих се да бъда вълнà.

Грабни ме. И бъди вятър.

И очите вземи за компас.

Да обходим с тебе Земята,

дланите да бъдат атлас.

И ако бяло огнище изгрее

в лъскава, чужда земя -

въглени живи да вземем

за огъня раним у дома.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ekstasis (Михаил Цветански)

Прекрасно и дълбоко изграждане на любовния атлас!
Поздрав!!!

2010-12-01T13:05:26+02:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Но аз съм бряг, а ти вълна, която си отива...Еми. Искреност, внушение за споделена нежност, изкристализиране на чувството при истинското му вграждане в храма на сърцето, плътност при извайването на образите...все неща с които ни покоряваш, Ем. Ив

2010-11-30T21:59:16+02:00
radenko (Радко Стоянов)

Браво, Емилия! Допадат ми твоите стихове!

2010-11-30T21:51:53+02:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0