30 ago 2007, 17:10

Уморих се? Не, не още...

  Poesía
667 0 5
Уморих се да те следвам, мечта.
Уморих се да скитам сред звездите.
Уморих се да те слушам, душа -
да те събуждам и да те приспивам.

В този миражен свят,
облечен в думи вяли, невежи -
където не всеки на всекиго е брат,
се трупат празни брътвежи.

"Обичaм те", е израз  без покритие -
домогващ единствено плътта.
"Мечтая" спасителен остров ми е -
остатък ненужен от древността.

Дори да съм динозавър, останал
от праисторическите времена,
аз обичам и още мечтая -
моите непресъхващи семена.

Слънцето посрещам на изгрев,
с молба да огрее новия ти ден.
А нощем поздрав по звездите,
нежен, ти изпращам. От мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...