30 авг. 2007 г., 17:10

Уморих се? Не, не още...

668 0 5
Уморих се да те следвам, мечта.
Уморих се да скитам сред звездите.
Уморих се да те слушам, душа -
да те събуждам и да те приспивам.

В този миражен свят,
облечен в думи вяли, невежи -
където не всеки на всекиго е брат,
се трупат празни брътвежи.

"Обичaм те", е израз  без покритие -
домогващ единствено плътта.
"Мечтая" спасителен остров ми е -
остатък ненужен от древността.

Дори да съм динозавър, останал
от праисторическите времена,
аз обичам и още мечтая -
моите непресъхващи семена.

Слънцето посрещам на изгрев,
с молба да огрее новия ти ден.
А нощем поздрав по звездите,
нежен, ти изпращам. От мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...