30.08.2007 г., 17:10

Уморих се? Не, не още...

666 0 5
Уморих се да те следвам, мечта.
Уморих се да скитам сред звездите.
Уморих се да те слушам, душа -
да те събуждам и да те приспивам.

В този миражен свят,
облечен в думи вяли, невежи -
където не всеки на всекиго е брат,
се трупат празни брътвежи.

"Обичaм те", е израз  без покритие -
домогващ единствено плътта.
"Мечтая" спасителен остров ми е -
остатък ненужен от древността.

Дори да съм динозавър, останал
от праисторическите времена,
аз обичам и още мечтая -
моите непресъхващи семена.

Слънцето посрещам на изгрев,
с молба да огрее новия ти ден.
А нощем поздрав по звездите,
нежен, ти изпращам. От мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...