Уморих се? Не, не още...
Уморих се да скитам сред звездите.
Уморих се да те слушам, душа -
да те събуждам и да те приспивам.
В този миражен свят,
облечен в думи вяли, невежи -
където не всеки на всекиго е брат,
се трупат празни брътвежи.
"Обичaм те", е израз без покритие -
домогващ единствено плътта.
"Мечтая" спасителен остров ми е -
остатък ненужен от древността.
Дори да съм динозавър, останал
от праисторическите времена,
аз обичам и още мечтая -
моите непресъхващи семена.
Слънцето посрещам на изгрев,
с молба да огрее новия ти ден.
А нощем поздрав по звездите,
нежен, ти изпращам. От мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Илиева Всички права запазени