22 jun 2007, 13:11

Умря

  Poesía
883 0 12

Напусна ме!Избяга!Скри се!
Не искаше да чуеш повече за мен
пренебрегна пак молбите ми "Върни се"
и ме гледаше със поглед празен и студен


Остави рана във душа, ранима лесно
като ми каза, че не искаш да си с мен,
и сигурно било ти е много интересно
ще умра ли? или ще бъда само съкрушен


Напусна ме!Избяга!Потопи се!
във фригидно черен океан
и с привидно съжаление духа успокои си,
че пред портата ти чаках във сълзи облян


Превъзмогнах те!Умря във мен
даже и за теб не искам повече да чувам
Окултно спомена за теб изпепелен
Така се радвам че умря!И даже ще празнувам

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Адамов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Олеле! Толкова силните чивства ще умрът само с теб. Но времето макар и банално казано лекува и спомените избледняват с всеки ден. Прекрасен стих!!!
  • Истинско и жестоко си го написал! Затова те харесвам - всичко право куме в очи!
  • Това не го разбрах но ти благодаря
  • как ще станеш казва кой си...
  • Правилно, Петьо!!! Не си струва чак толкова тъгуването.
    Карай напред смело!!!
    Хубав стих!!! Поздрави!!!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...