22.06.2007 г., 13:11

Умря

879 0 12

Напусна ме!Избяга!Скри се!
Не искаше да чуеш повече за мен
пренебрегна пак молбите ми "Върни се"
и ме гледаше със поглед празен и студен


Остави рана във душа, ранима лесно
като ми каза, че не искаш да си с мен,
и сигурно било ти е много интересно
ще умра ли? или ще бъда само съкрушен


Напусна ме!Избяга!Потопи се!
във фригидно черен океан
и с привидно съжаление духа успокои си,
че пред портата ти чаках във сълзи облян


Превъзмогнах те!Умря във мен
даже и за теб не искам повече да чувам
Окултно спомена за теб изпепелен
Така се радвам че умря!И даже ще празнувам

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Адамов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Олеле! Толкова силните чивства ще умрът само с теб. Но времето макар и банално казано лекува и спомените избледняват с всеки ден. Прекрасен стих!!!
  • Истинско и жестоко си го написал! Затова те харесвам - всичко право куме в очи!
  • Това не го разбрах но ти благодаря
  • как ще станеш казва кой си...
  • Правилно, Петьо!!! Не си струва чак толкова тъгуването.
    Карай напред смело!!!
    Хубав стих!!! Поздрави!!!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...