Адамов (Петър Адамов)
92 216
22.06.2007 г., 13:11 ч.

Умря 

  Поезия
723 0 12

Напусна ме!Избяга!Скри се!
Не искаше да чуеш повече за мен
пренебрегна пак молбите ми "Върни се"
и ме гледаше със поглед празен и студен


Остави рана във душа, ранима лесно
като ми каза, че не искаш да си с мен,
и сигурно било ти е много интересно
ще умра ли? или ще бъда само съкрушен


Напусна ме!Избяга!Потопи се!
във фригидно черен океан
и с привидно съжаление духа успокои си,
че пред портата ти чаках във сълзи облян


Превъзмогнах те!Умря във мен
даже и за теб не искам повече да чувам
Окултно спомена за теб изпепелен
Така се радвам че умря!И даже ще празнувам

© Петър Адамов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Олеле! Толкова силните чивства ще умрът само с теб. Но времето макар и банално казано лекува и спомените избледняват с всеки ден. Прекрасен стих!!!
  • Истинско и жестоко си го написал! Затова те харесвам - всичко право куме в очи!
  • Това не го разбрах но ти благодаря
  • как ще станеш казва кой си...
  • Правилно, Петьо!!! Не си струва чак толкова тъгуването.
    Карай напред смело!!!
    Хубав стих!!! Поздрави!!!
  • Натикай го в някой ъгъл сив, там, дето спомените дремят...!!!
    Поздрави!
  • няма да изпепелиш спомена. просто го прибираш в подсъзнанието си.поздрав!
  • Браво, Петьо!
    Много силен стих!
    Наздраве от мен!
  • Всеки човек пада понякога в живота си, но не е важно как и защо е паднал, а как ще се изправи.Поздравления за хубавия стих и затова, че все пак си се изправил гордо и ще празнуваш.
  • Трудно е да преодолееш болката,но времето със силата своя лекува....А ако имаш до себе си и истински приятел,страстите лоши в душата ти ще спрат да бушуват
  • Може би ще празнуваш, видимо щастлив,
    ала отвътре, там носиш спомен пепелив.

    Поздрав и усмивка.
  • Дали спомените умират, или просто избледняват!? Важното е, че си превъзмогнал болката! Поздравче!
Предложения
: ??:??