22.06.2007 г., 13:11

Умря

877 0 12

Напусна ме!Избяга!Скри се!
Не искаше да чуеш повече за мен
пренебрегна пак молбите ми "Върни се"
и ме гледаше със поглед празен и студен


Остави рана във душа, ранима лесно
като ми каза, че не искаш да си с мен,
и сигурно било ти е много интересно
ще умра ли? или ще бъда само съкрушен


Напусна ме!Избяга!Потопи се!
във фригидно черен океан
и с привидно съжаление духа успокои си,
че пред портата ти чаках във сълзи облян


Превъзмогнах те!Умря във мен
даже и за теб не искам повече да чувам
Окултно спомена за теб изпепелен
Така се радвам че умря!И даже ще празнувам

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Адамов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Олеле! Толкова силните чивства ще умрът само с теб. Но времето макар и банално казано лекува и спомените избледняват с всеки ден. Прекрасен стих!!!
  • Истинско и жестоко си го написал! Затова те харесвам - всичко право куме в очи!
  • Това не го разбрах но ти благодаря
  • как ще станеш казва кой си...
  • Правилно, Петьо!!! Не си струва чак толкова тъгуването.
    Карай напред смело!!!
    Хубав стих!!! Поздрави!!!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...