11 dic 2009, 23:49

Una Promessa [Обещание]

  Poesía » Otra
670 0 6

 

Няма повече да сънувам гларуси

да летят със моята душа.

Няма повече да търся причината

защо дишам самота.

 

Няма повече да живея в главата си,

сама в солипсистичния си свят.

Няма повече да режа крилата си

новоизрасли, готови да полетят.

 

Няма повече да гоня щастието,

а да бягам от него далеч.

Няма повече да мечтая за неща,

които могат да ме наранят.

 

Няма повече да пускам студа

да скове мойта душа.

Няма повече да се страхувам,

че мога вечно да бъда сама.

 

Няма да бъда мъртва птица,

с премазани на асфалта крила

от горди, завистливи не-човеци,

които не могат да летят.

 

 

Няма повече никога

да рисувам глупави сърчица...

 

 

И ако животът ми е ирония,

тогава ще се смея, смея, смея...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сюзън Смърт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сюзън
    Пиши както го виждаш и чувстваш. Който трябва ще го разбере. Който иска, също. Хареса ми автентичното оформление.
    Поздрав!
  • А който не погледне в речника е пън и по-добре изобщо да не те чете
  • Мерси, че ми каза. Не забелязах, че съм го написала грешно; обичам да ям букви. =)
    На мен ми допада идеята да използвам философски термини в поезията и не го правя за пръв път. А пък ако някой читател не знае думата, това е добър повод да потърси значението й и да разбере.
  • Солипсизъм (от латински: "солус" - един, "ипсе" - аз, сам) e философско гледище, според което съществувам само аз или само моето съзнание, а целият останал свят, включително и всички хора фактически не съществуват, а са създадени от моето съзнание и въображение.
    Така че правилно е: "... в солипсистичния си свят" - изпусната е сричката "си". Вижте речник.
    Иначе в стиха интересно е поднесена идеята, само дето не мога много да възприема сложните философски думи в поезията. Те прилягат повече за други литературни жанрове - есета, статии. За много от читателите остават неразбрани.
    Поздрави!
  • да..

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....