Una Promessa [Обещание]
Няма повече да сънувам гларуси
да летят със моята душа.
Няма повече да търся причината
защо дишам самота.
Няма повече да живея в главата си,
сама в солипсистичния си свят.
Няма повече да режа крилата си
новоизрасли, готови да полетят.
Няма повече да гоня щастието,
а да бягам от него далеч.
Няма повече да мечтая за неща,
които могат да ме наранят.
Няма повече да пускам студа
да скове мойта душа.
Няма повече да се страхувам,
че мога вечно да бъда сама.
Няма да бъда мъртва птица,
с премазани на асфалта крила
от горди, завистливи не-човеци,
които не могат да летят.
Няма повече никога
да рисувам глупави сърчица...
И ако животът ми е ирония,
тогава ще се смея, смея, смея...
© Сюзън Смърт All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
А който не погледне в речника е пън и по-добре изобщо да не те чете
-
Мерси, че ми каза. Не забелязах, че съм го написала грешно; обичам да ям букви. =)
На мен ми допада идеята да използвам философски термини в поезията и не го правя за пръв път. А пък ако някой читател не знае думата, това е добър повод да потърси значението й и да разбере. -
Солипсизъм (от латински: "солус" - един, "ипсе" - аз, сам) e философско гледище, според което съществувам само аз или само моето съзнание, а целият останал свят, включително и всички хора фактически не съществуват, а са създадени от моето съзнание и въображение.
Така че правилно е: "... в солипсистичния си свят" - изпусната е сричката "си". Вижте речник.
Иначе в стиха интересно е поднесена идеята, само дето не мога много да възприема сложните философски думи в поезията. Те прилягат повече за други литературни жанрове - есета, статии. За много от читателите остават неразбрани.
Поздрави! -
да..
-
Нали всичките редове са си твои?
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Пиши както го виждаш и чувстваш. Който трябва ще го разбере. Който иска, също. Хареса ми автентичното оформление.
Поздрав!