jenina1962 (Женина Богданова) jenina1962 (Женина Богданова)
1 104
9 dic 2007, 19:48

Унес

  Poesía
704 0 5

Като ябълки есенни

стиховете  узряват във мен!

А в душата ми страх и болка умесени

търсят свой последен рефрен.

 

Без спасение някакво

на зимата дълга усещам леда.

На гробове свещи запалвам,

но в живота е по-силен студа.

 

Без слънцето-лято

и без дом за начало,

аз умирам! А зимата сляпо

се тътри по мене нахално!

 

Дори и с измръзнали длани

и смалена в пръстта.

Дните ми нека бъдат разбрани,

защото е топло в смъртта.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Женина Богданова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9