Унес
Като ябълки есенни
стиховете узряват във мен!
А в душата ми страх и болка умесени
търсят свой последен рефрен.
Без спасение някакво
на зимата дълга усещам леда.
На гробове свещи запалвам,
но в живота е по-силен студа.
Без слънцето-лято
и без дом за начало,
аз умирам! А зимата сляпо
се тътри по мене нахално!
Дори и с измръзнали длани
и смалена в пръстта.
Дните ми нека бъдат разбрани,
защото е топло в смъртта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Женина Богданова Всички права запазени
