jenina1962 (Женина Богданова)
104 1134
9.12.2007 г., 19:48 ч.

Унес 

  Поезия
568 0 5

Като ябълки есенни

стиховете  узряват във мен!

А в душата ми страх и болка умесени

търсят свой последен рефрен.

 

Без спасение някакво

на зимата дълга усещам леда.

На гробове свещи запалвам,

но в живота е по-силен студа.

 

Без слънцето-лято

и без дом за начало,

аз умирам! А зимата сляпо

се тътри по мене нахално!

 

Дори и с измръзнали длани

и смалена в пръстта.

Дните ми нека бъдат разбрани,

защото е топло в смъртта.

 

© Женина Богданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??