Като ябълки есенни
стиховете узряват във мен!
А в душата ми страх и болка умесени
търсят свой последен рефрен.
Без спасение някакво
на зимата дълга усещам леда.
На гробове свещи запалвам,
но в живота е по-силен студа.
Без слънцето-лято
и без дом за начало,
аз умирам! А зимата сляпо
се тътри по мене нахално!
Дори и с измръзнали длани
и смалена в пръстта.
Дните ми нека бъдат разбрани,
защото е топло в смъртта.
© Женина Богданова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
