Илияна83 (Илияна Димитрова) Илияна83 (Илияна Димитрова)
61
24 ago 2007, 9:07

Унес

  Poesía
883 0 2
 

За миг забравила къде съм

Затварям двете си очи,

Балада, тиха, нежна песен

В съзнанието ми звучи.

И виждам пак очите ти, пред мене,

Смехът ти - с вятъра дошъл,

Ръцете ти - и топлещи, и нежни...

Обзема ме и нежност, но и жал...

Защо не си сега до мене,

Да превърнеш всичко във реалност?

Далеч си, но ще дойде ден,

Когато ще си тук, ще съм щастлива!

Отварям леко пак очи,

Усещам повея на вятъра

И виждам, че със химикалка върху лист,

Аз пак изливам части от душата си...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илияна Димитрова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0