24 авг. 2007 г., 09:07

Унес 

  Поэзия
717 0 2
За миг забравила къде съм
Затварям двете си очи,
Балада, тиха, нежна песен
В съзнанието ми звучи.
И виждам пак очите ти, пред мене,
Смехът ти - с вятъра дошъл,
Ръцете ти - и топлещи, и нежни...
Обзема ме и нежност, но и жал...
Защо не си сега до мене,
Да превърнеш всичко във реалност?
Далеч си, но ще дойде ден,
Когато ще си тук, ще съм щастлива! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илияна Димитрова Все права защищены

Предложения
: ??:??