Унес
882
0
2
За миг забравила къде съм
Затварям двете си очи,
Балада, тиха, нежна песен
В съзнанието ми звучи.
И виждам пак очите ти, пред мене,
Смехът ти - с вятъра дошъл,
Ръцете ти - и топлещи, и нежни...
Обзема ме и нежност, но и жал...
Защо не си сега до мене,
Да превърнеш всичко във реалност?
Далеч си, но ще дойде ден,
Когато ще си тук, ще съм щастлива!
Отварям леко пак очи,
Усещам повея на вятъра
И виждам, че със химикалка върху лист,
Аз пак изливам части от душата си...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Илияна Димитрова Все права защищены
