Унес
874
0
2
За миг забравила къде съм
Затварям двете си очи,
Балада, тиха, нежна песен
В съзнанието ми звучи.
И виждам пак очите ти, пред мене,
Смехът ти - с вятъра дошъл,
Ръцете ти - и топлещи, и нежни...
Обзема ме и нежност, но и жал...
Защо не си сега до мене,
Да превърнеш всичко във реалност?
Далеч си, но ще дойде ден,
Когато ще си тук, ще съм щастлива!
Отварям леко пак очи,
Усещам повея на вятъра
И виждам, че със химикалка върху лист,
Аз пак изливам части от душата си...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илияна Димитрова Всички права запазени
