3 oct 2008, 14:40

Униние 

  Poesía » Filosófica
567 0 12
Нощува неусетно премаляло,
замаяно, премръзнало от болка,
униние безусто, с премълчана
угроза, с прошка превъзмогната...
с душевна скръб, с нестихващо страдание
във недвусмислено повествование...
По своя път не крачи с порива си
и не безславно до заветната врата,
и не безхрабростно... стопявано,
а както подобава скришом пазено...
с милувките съдбовни и мъчителни,
зад завеси в червено томителни
и пламнали с особен кървав блясък,
без огнен, приказен, вълшебен тласък...

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??