3.10.2008 г., 14:40

Униние

Поезия » Философска

702 0 12

Нощува неусетно премаляло,
замаяно, премръзнало от болка,
униние безусто, с премълчана
угроза, с прошка превъзмогната...
с душевна скръб, с нестихващо страдание
във недвусмислено повествование...
По своя път не крачи с порива си
и не безславно до заветната врата,
и не безхрабростно... стопявано,
а както подобава скришом пазено...
с милувките съдбовни и мъчителни,
зад завеси в червено томителни
и пламнали с особен кървав блясък,
без огнен, приказен, вълшебен тласък...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

mariniki (Магдалена Костадинова)

усмихни се, Мариолче мила...забрави за унинието...
нека остане в този хубав стих...с обич.

2008-10-04T15:22:27+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Един шут в г-а и да го няма!
Я колко е по-добре без него, нали?

2008-10-04T09:43:23+03:00
враната (Маргарита Василева)

Я стига Тюркоазена...че и внимание му обръщаш на това,което те е обсебило!Забравяш го-и го няма!Само си намери лечител.
С пожелание!

2008-10-03T23:15:29+03:00
Aneta_kz (Анета)

Поздрави и от мен, Мариола!
Тъжно ми стана от стиха ти, но много ми хареса!

2008-10-03T22:53:50+03:00
Heart_of_Fire (Елмира Митева)

Хубав стих, Мариола! Поздравявам те!

2008-10-03T20:48:50+03:00