3.10.2008 г., 14:40 ч.

Униние 

  Поезия » Философска
519 0 12
Нощува неусетно премаляло,
замаяно, премръзнало от болка,
униние безусто, с премълчана
угроза, с прошка превъзмогната...
с душевна скръб, с нестихващо страдание
във недвусмислено повествование...
По своя път не крачи с порива си
и не безславно до заветната врата,
и не безхрабростно... стопявано,
а както подобава скришом пазено...
с милувките съдбовни и мъчителни,
зад завеси в червено томителни
и пламнали с особен кървав блясък,
без огнен, приказен, вълшебен тласък...

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??