Un dos tres
Не танцувам с други, ти го знаеш.
За тебе пазя стъпките си, ритъма, страстта.
Дори и в тишина на музика ухаеш,
а във гласа ти чувам само песента.
Ръцете и телата ни рисуват,
така както рисуват само те.
А погледите ни един във друг бушуват
и танцът в нас тупти с едно сърце.
Не искам да усещам във ръцете друга,
не искам да създавам с друга красота.
Бъди със мен във тази бясна, бясна лудост,
дори когато музиката стане тишина.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ивайло Василев Todos los derechos reservados
