Un dos tres
Не танцувам с други, ти го знаеш.
За тебе пазя стъпките си, ритъма, страстта.
Дори и в тишина на музика ухаеш,
а във гласа ти чувам само песента.
Ръцете и телата ни рисуват,
така както рисуват само те.
А погледите ни един във друг бушуват
и танцът в нас тупти с едно сърце.
Не искам да усещам във ръцете друга,
не искам да създавам с друга красота.
Бъди със мен във тази бясна, бясна лудост,
дори когато музиката стане тишина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Василев Всички права запазени
