Не танцувам с други, ти го знаеш.
За тебе пазя стъпките си, ритъма, страстта.
Дори и в тишина на музика ухаеш,
а във гласа ти чувам само песента.
Ръцете и телата ни рисуват,
така както рисуват само те.
А погледите ни един във друг бушуват
и танцът в нас тупти с едно сърце.
Не искам да усещам във ръцете друга,
не искам да създавам с друга красота.
Бъди със мен във тази бясна, бясна лудост,
дори когато музиката стане тишина.
© Ивайло Василев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
