15 oct 2006, 12:46

Until the morning

  Poesía
907 0 2
Унасям се отново
в моето лилаво спокойствие
и някак съвсем естествено
се отпускам и се усмихвам.

Миризмата на кафе
ме разбужда
и няма какво повече
да искам
в такава сутрин,
в която слънцето
е ярко,
кафето силно
и светлината
блика от очите ми.

Автобуси и спирки
дъги и много дъжд
самота, която ме изгаряше
а аз я отбягвам
и когато я посрещнах,
реших да не съм сама.
Много тротоари
и трепети,
измислени съмнения
и луни с фалшиви звезди.

Разни фигури сновяха
из моят свят
и образа ми се размътваше
все повече...
листа от прах
и прах от думи,
и чувствата доминираха.

Преди утрото някак
ми беше добре
и бях пълна с надежда:
лежах си в мойто лилаво
и ти беше до мен
толкова спокоен,
и получих
усмихнатата топлина,
за която копнеех.

Мекотата на слънцето
и аз като малко дете
си играех с лъчите,
топлото кафе
и глъхнещият свят.

Докато сутринта дойде
мога да ходя,
мога да скачам
и да викам
по границата на изгрева,
и някак си съм различна -
по добра от преди,
по приветливо
махам на слънцето,
гушната в теб...

Чаша кафе
и сладки спомени,
горчи но на мен
ми е сладко.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...