Унасям се отново
в моето лилаво спокойствие
и някак съвсем естествено
се отпускам и се усмихвам.

Миризмата на кафе
ме разбужда
и няма какво повече
да искам
в такава сутрин,
в която слънцето
е ярко,
кафето силно
и светлината
блика от очите ми.

Автобуси и спирки
дъги и много дъжд
самота, която ме изгаряше
а аз я отбягвам
и когато я посрещнах,
реших да не съм сама.
Много тротоари
и трепети,
измислени съмнения
и луни с фалшиви звезди.

Разни фигури сновяха
из моят свят
и образа ми се размътваше
все повече...
листа от прах
и прах от думи,
и чувствата доминираха.

Преди утрото някак
ми беше добре
и бях пълна с надежда:
лежах си в мойто лилаво
и ти беше до мен
толкова спокоен,
и получих
усмихнатата топлина,
за която копнеех.

Мекотата на слънцето
и аз като малко дете
си играех с лъчите,
топлото кафе
и глъхнещият свят.

Докато сутринта дойде
мога да ходя,
мога да скачам
и да викам
по границата на изгрева,
и някак си съм различна -
по добра от преди,
по приветливо
махам на слънцето,
гушната в теб...

Чаша кафе
и сладки спомени,
горчи но на мен
ми е сладко.