26 mar 2007, 0:34

УПОЕН

  Poesía
635 0 4
Жадна бях, отпих от тебе
и си тръгнах сутринта!
Без очакване и трепет,
и без дълг, и без вина!
Твоят мирис е в косите
и по кожата, в кръвта,
но безстрастно ще измия
този спомен под дъжда.
Беше като капка дъжд
сред пустинен безпредел,
беше страст, и беше мъж -
жаждата ми в теб пое.
В тази нощ ме утоли,
сля се, потопи се в мен,
жадно, ненаситно пи
и остана упоен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...